2017/11/20

Първоснежно

От небесната колесница се сипе вълшебство, бяло и искрящо като полунощна приказка. Само преди сняг студът се спъва в развързаните връзки на сандалите си, в сиви нощи без луна. Меко свети индийска нишка от котешки стъпки в белотата. Толкова е тихо, че чувам как снежинките се разплакват от топлината по дланите ми. Земята си дочака зимното одеало, а утрото подготвя четките за рисунки от скреж. 
Нощта отнесе нанякъде топлите кордели на дъха, в който сгънах молитвицата си за този свят да се събуди бял, чист и любящ... :)



изображение: интернет

2017/11/18

Прегръдки, в които Светът да се сгушва

Тежкият смях на ноември свлече от клоните последните им сухи, треперливи одежди. Само брезата отсреща все още срамежливо крепи жълтата си рокля. Кръпките ú звънтят в здрача – ръждиви камбанки с мантра за топлина и бели ръкави. Чакат си дъждовните ноти, звездите от сняг и шалове от лунна светлина. В синкавия здрач вятърът нежно причесва оредели корони и държи на гнездата празните шепички.

Студ не съществува, докато съществуват прегръдки, в които Светът да се сгушва... :)

 

изображение: интернет

2017/11/16

Всички чудеса

Нощта загърна в синкаво одеалце треперещите брези. Последното злато по тях разнесе вечерна мелодия, шумолящ реквием за окъснели птици. Светлинки накацаха по тъмните клепачи на прозорците. Дланите ми прегръщат чашата ти. С бълбукаща в чая грапава усмивка от лимон. Топлината танцува из стаята с гласа на Ленард Коен, и светът утихва... до пулс отляво. 

Дори когато лъчите се сменят с ореол, светлината винаги остава. Защото са нейни всички чудеса. :)


 

изображение: интернет
/рисунка на Роб Гонсалвез/

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger