2017/05/15

Небе да съм

Небето да е цялото на птици
които да взривяват тишината ти,
и да изпиват жаждата в зениците
когато пак поискам да остана;
и пак да се залутвам в сини полети,
и слънцето да капе от перата ми,
на пръсти да се вдигам и докосвайки
небетата, ах, тези необяти –
сред тях да се разсипват всички щения,
полепнали по земната ми риза.
Че толкова са тъжни по човешки,
а щастието мен ме е харизало
да бъда и небе, и дом, и птици
във всичките ти сутрини и нощи -
когато си поискаш слънце, винаги
да имаш от усмивките ми още.
Не питам и къде са ми посоките,
ни как се вият земните гнезда.
От бързане да искам да съм стигнала
и пътища загубвах... и валях.
Небе да съм, и обич неразказана -
най-себе си. И слънце в синевата ти.
Такава ме разказвай. И такава съм.
Безкрай, превърнат във обятия.

Изображение: интернет


2017/02/17

Февруари е август

Карамелът на февруарското слънце меко се стопи между зъбите на вечерта. Петъкът лепне от сладост, дръзко разпуква балони от дъвка и оставя след себе си разпредени кордели от любовен въздух. Тънки като котешко мъркане.
Усещам, че първо ще дойде лятото, а после ще е пролет. Тя някъде е изгубила онези зелени обувки, с които танцува по поля и градини. А аз нарочно ще се изгубя в карамелената жар на февруари, по августовски разтопен.
Като усмивката ти, когато се смея. Като усмивката ми, когато се смееш. 
Нека да е лято... :)


2017/01/29

Да прегърнеш ангел

     Цветни петна се прескачат в далечината. Деца.
    Усещам как паркът ехти, пулсира и диша от цялата тази феерична цветност, див смях, тих говор по пейките, птичи задевки сред клоните. Непознат, божествен аромат изпълва въздуха край мен, а в кротката нега на август плуват наоколо прекрасни сфери от светлина. Приличат на малки снежинки и се носят толкова грациозно из ефира, че реалността добива привкус на приказка.
     Някаква мравка усилено търси из книгата ми обратния път към тревата, към познатия аромат на късно лято и безопасност. Слънчевия храм на покоя ми през минута рухва от кучешки устрем, любопитство на червенооки гълъби и заблудени перца за федербал.
    Живот, дошъл да ми напомни за себе си. "Животът е харизан кон, пич!", бе написал Селинджър. За харизаните коне или хубаво, или нищо.
    Усмихвам се на жизнерадостната фигурка, която ситни към мен. На около четири, с дънково гащеризонче. И момиченцето се усмихва, а мишата опашчица на косата му се поклаща в такт със стъпките. Излъчва такова неподправено щастие, сякаш вижда стар приятел след трийсет години. Оглеждам се наоколо... няма грешка, при мен идва. Взорът ми сканира пейките за разтревожена родителка. Нищо.
     Въпросът ми дали не се е загубила увисва незададен, когато малките ръце за миг ме прегръщат. Още миг ме задържат. И когато отново срещам широката усмивка, тя сякаш знае какво ще я попитам. Изпреварва отговора, преди също толкова жизнерадостно да се отдалечи:
- Досега не бях прегръщала ангел.
      
       И аз не бях... скоро.




Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger