2018/07/10

Още чаша небе

0

Сивотата горе прелива от бели многоточия – стъпките на отишли си облаци. Юли ухае на сълзите им, внезапни и някак пречистващи. След тях остава обърната усмивка от дъга, парченце смях с привкус на минало и копнеж по летене. Утре пак ще има слънце, с трапчинки в лятносиньо. А аз ще си поискам отново чаша небе – от същото, в което ми се иска да скоча нагоре с главата. 
Моето вкъщи, където ми се прибира.


Изображение: 
René Magritte, La corde sensible (1960)