2017/09/13

Аз съм ти и ти си аз

Една жена може и да вярва, че би могла да промени мъжа с любовта си. Всъщност, не може. Защото не жената е, която променя. Променя го любовта, но за да има промяна, трябва да е наистина любов. И е наистина любов, когато има обмен, защото само тогава има истинско чуване. Истинска среща. И истинско сливане, при което двамата стават едно – ЗаЕдно. И тогава другият става като теб, става теб, той е теб. И ти си него. Това е промяната, която се случва – Един-Е-Ние, в което няма его, няма властови амбиции за контрол, няма желание да правиш от другия пластики на твоите проекции и представи за идеал. Промяната, която се случва, не е тази. Тя е в доброволния избор да пуснеш другия в теб, да го пуснеш така, че да стане теб, а ти него. Светове, които в повечето случаи никога не се срещат.

Те приличат на стъклени преспапия. Във всяко спи един красив свят, но той само се оглежда в този на другия и в това огледало търси да види себе си. Може да го види само когато се счупят стъклата, а това не всеки е готов да направи. Хората искат истинска среща, без да ú позволят да се случи. И имат представи за любовта, напълно различни от това, което тя наистина е. И за начина, по който променя. Страхуват се за някаква измислена своя независимост, оставайки отделни единици, които само се надяват да срещнат един готов, подхождащ им идеал през стъклото. С който заедно да украсяват лавиците на света, един до друг. Знаят за себе си достатъчно, но не се познават. И мечтаят за любов, пълна с филмови и литературни детайли. Но тя не е тази, която може да измени пейзажа отвътре - техният или на другия.    

Само счупените стъкла са мост към истинската среща.
По тях се ходи трудно, защото си гол... само по себе си. Но наградата си струва – нова единосъщност.
Аз съм ти и ти си аз.
Любов. 

 

изображение: интернет

2017/09/08

С българското "Добър ден!"

Децата са много впечатлителни към словото. Слушат приказки в захлас, интересуват се какво става с героите, вълнуват ги продълженията. И понякога има слова, които остават урок за цял живот. Нищо, че са били просто твои реплики в част от програма за училищно тържество. Думите, издекламирани в рецитал, когато си бил само на шест, могат да станат част от живота ти. Твое житейско кредо, доброволно прегърнато. Твоят избор да носиш светлина там, където е нужна. Защото един от най-важните уроци е този за вежливостта, която може да освети и нечий друг ден, освен твоят.

Всеки път, когато се е случвало, съм чувала за себе си израза "Това момиче не е от България!". Леко е тъжно, че вежливостта може да има географски маркери и те да не важат за земята колкото една човешка длан. Всъщност, може би е време и този мит да разпери крилца и да се изгуби някъде из страната на митовете. Реалността тук и сега е друга. 
Не помня кой е авторът на стихчето, с което треперливия ми детски гласец прегърна публиката в онези ранни години... и дали не бяха свободно съчинение на вдъхновена учителка тогава. Силно се надявам да са били закотвени отляво и у други. 
Закответе ги и в себе си, ако ви звъннат.
Понякога всичко, което му трябва на човек, е една усмивка. Дори от непознат.
Изпробвано е, работи. :)
  
Срещу тебе по извитата пътека
слиза пътник изморен.

Усмихни се, поздрави човека
с българското „Добър ден!”

Може би не те познава,
но какво пък. Пречи ли това?

Щом върви към тебе, заслужава
да му кажеш две слова.

И когато слезе долу, на голямото шосе -
по света широк и волен твоят глас да отнесе.

Да го носи надалеко - обнадежден, ободрен.
Усмихни се, поздрави човека,

с българското „Добър ден!





снимка: личен архив

2017/09/06

Съ-Един-Е-Ние

Съ-Един-Е-Ние.
Едно не сбор от две половини. То е сила от две цялости.
Единността е силата на многото.
Заедността е да сториш за другия това, в което искаш да бъдеш и ти. Затова случва чудеса. Изпитвам тиха благодарност, че ги виждам – все по-чести и съграждащи.
Колкото повече случим ЗаЕдно, толкова по-голям ще е поводът за радост, за празник.
Съ-Един-Е-Ние да Е! 
:)


изображение: интернет
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger