2018/12/11

Приказки за случване

0

Декемврийски вторник в златносиньо. И закачливо слънце, което се увива около немирните ти коси, окачва им лъчи и те принуждава да му намигаш. Тебеширени човечета по плочите, гонещи се гълъби и коли, които ти дават път, без да си с предимство. Всички Зими са пролети, щом са погалени. Билетът шумулка в гънките на джоба и сънува приказки за пътуване. От онези, в които търсят лицето ти под ветреещите коси, за да ти намерят усмивката. Където лютият студ се стопява в прегръдки, а смехът ухае на мандарини. И на бъдеще.
В добрите приказки крилата всякога са опция, когато пътищата ги няма. 


Изображение: Ciryl Rolando