2018/08/15

Целувката на Твореца

0

Дебеличка, пухкава земна пчелица нещо си жужи и тормози голямо, разкошно лилаво цвете. Сигурно го ограбва, гадинката, краде му и последното събрано нектарче, а аз ú се възторгвам колко е косматичка и смешно наклепана с тоя прашец. Обаче бълбукащата радост, която ми напира отвътре като разклатен швепс, си е съвсем, ама съвсем истинска! Също когато някой чудат облак ми се оплези отгоре, за да видя на какво е заприличал.


И когато утайката от кафе се свлича някак... сърцевидно. Когато времето спира в 11:11. И двете къси вибрации, подшушнати от телефона, които ми взривяват с обич сутрините. Понякога. Всекидневните съкровища, които правят от усмивката ми акордеон. И които будят незададени въпроси дали джакпотът вече не е мой.
Тя, Радостта, е най-големият... защото е целувката на Твореца. 🌞

снимка: личен архив, 2018